Отговори на въпросите

1. Верен отговор: б) Да, отпадъците са всичко, което вече не ни е потребно и изхвърляме. Помислете! Днес колко неща вече изхвърлихте? Колко още ще изхвърлите, преди да си легнете тази вечер?

2. Верен отговор: в) Да, когато отпадъците се рециклират, това означава че вместо просто да ги изхвърлим, отново ги използваме, за да получим нови материали или предмети.

3. Верен отговор: а) Използването на рециклирани материали ни помага да пестим енергия, което означава по-малко замърсяване. Освен това не изхвърляме толкова отпадъци в околната среда.

4. Верен отговор: г) Да, разграждането на някои отпадъци в депата може да отнеме повече от сто години. Рециклирането на хартия помага да намалим броя на дърветата, които се изсичат, с което пък съхраняваме местата, където живеят дивите животни.

Намалява замърсяването. Когато за производството на продукти ползваме рециклирани материали вместо нови, избягваме вредното въздействие върху околната среда. Това означава, че не е необходимо да се добиват нови метали, да се извлича нефт и да се изсичат дървета.

Използването на рециклирана хартия води до 75% по-малко замърсяване на въздуха и 35% по-малко замърсяване на водата. Използването на рециклирани кенчета води до 95% по-малко замърсяване на въздуха и 97% по-малко замърсяване на водата.

Пести енергия. Енергията, която се използва при рециклиране, е по-малко от енергията, нужна да направим продуктите от първични материали.*

* Първични материали са тези материали, които не са обработени и се използват в производството.

Намалява отпадъците в депата. С течение на времето се натрупват много отпадъци и депата се запълват. Ако не отделяме отпадъците за рециклиране, по-голяма част от тях ще бъдат заровени в депото.

Създава работни места. На всяко работно място в депо за отпадъци се падат десет работни места в заводите за рециклиране

5. Верен отговор: г) Точнo така, използваните салфетки и носни кърпички не могат да се рециклират. Първо, защото те са замърсени с храна и мазнина. Мазнината не може да се премахне при рециклиране. Освен това една употребена салфетка може да замърси останалите чисти хартии, които са подготвени за рециклиране.

Второ, дори и неизползвани, носните кърпички и салфетки не стават за рециклиране, защото влакната им са прекалено къси, за да се произведе от тях нова хартия.

Мокрите кърпички не трябва да се изхвърлят в тоалетната, защото не се разграждат в канализацията и могат да предизвикат запушване и замърсяване на околната среда.

Носните/мокрите кърпички и салфетките трябва да се изхвърлят при общите отпадъци.

6. Верен отговор: б) Точно така! Картонените кутии от пица и замърсените хартиени опаковки от храни не могат да се рециклират, защото хартиените влакна трудно се отделят от мазнината.

7. Верен отговор: а) Рециклираните бутилки може да се използват за направата на тениски, полари и маратонки. Или да се превърнат в нови пластмасови бутилки.

8. Верен отговор: в) Около ¾ от всички произведени алуминиеви кенчета все още се използват и днес. Нека се опитаме да постигнем по-добри резултати с пластмасовите бутилки.

9. Верен отговор: б) Отпадъчната хартия се смесва с вода и така се получава каша, наречена пулпа. След това кашата се разстила на тънък пласт и чрез различни машини от нея се изсмуква водата. Така се произвежда хартиеното платно, което после се превръща в листове или картон.

10. Верен отговор: в) Да, знакът за рециклиране се състои от 3 „гонещи“ се стрелки. А знаете ли какво изобразява той? Всяка от трите стрелки представя стъпка от кръговрата на материалите. Първата стъпка е събирането им за рециклиране. Това се случва, когато ги пуснем в цветните контейнери на улицата. В специални инсталации събраните материали се сортират по вид. Втората стрелка представя самото рециклиране. Материалите се превръщат в нови продукти, готови за продажба. Третият етап е закупуването и използването на тези продукти. И така кръгът се завърта отново.

11. Верен отговор: в) Да, хартията обикновено се произвежда от дървесина. Всичко започва с едно обикновено дърво, в което има влакна, наречени целулоза. Дърветата се смилат на тънки парчета – това е дървесината. След това тя се смесва с вода и химикали, за да се получи каша, която съдържа целулоза, лигнин – естествено лепило, което държи влакната заедно – и вода. Това става в големи и мощни машини. Хартията се получава тогава, когато лигнинът се премахне и целулозните влакна се разделят.

За производство на хартия може да се използват и други материали, като захарна тръстика, памук и коноп.

12. Верен отговор: а) Първата стъпка е да се уверим, че материалът се рециклира, след това задължително да изпразним опаковките от храна или течности и накрая да ги разпределим в правилния контейнер – жълт или зелен.

А знаете ли как да намалим големината на опаковките, които изхвърляме? Точно така! Като смачкваме пластмасовите бутилки и разглобяваме картонените кутии. Така в цветните контейнери ще има място за повече опаковки.

13. Верен отговор: а) Да, пластмасите се произвеждат от нефт или природен газ, които се извличат от земните недра.

Пластмасите са материал, който се прави от човека и може да бъде обработен така, че да придобие почти всяка форма. Повечето пластмаси са здрави, леки и сравнително евтини. Те са устойчиви на вода, топлина, химикали и електричество. Освен това могат да бъдат произвеждани в най-различни цветове.

Съществуват около 50 основни вида пластмаса. Те имат безброй много приложения. Производителите често използват пластмаси вместо по-скъпи материали. Например при тънките найлонови чорапи пластмасата замества коприната, при дограмата от PVC – дървения материал. Много части в купето на автомобила са изработени от пластмаса вместо от метал.

Повечето пластмаси са направени от химични съединения, които произлизат от нефт (петрол). При нагряване тези химикали се разпадат на молекули. Молекулите представляват групи от два или повече атома, които всъщност са най-малките градивни частици. След това учените свързват тези молекули във вериги, а веригите изграждат пластмаси. Различните комбинации от молекули образуват различни видове пластмаса.

14. Верен отговор: в) Да, много пластмасови отпадъци се натрупват в моретата и океаните. Водните водовъртежи привличат всевъзможни неща – пластмасови торбички и бутилки, корди от въдици, риболовни мрежи – и така се образуват т. нар. „пластмасови острови“.

Морските животни, например морските костенурки, гларусите, делфините, китовете и други, могат да погълнат по-големи парчета пластмаса и да увредят стомасите си. Или пък да се заплетат в пластмасови отпадъци и да пострадат, дори да загинат. Затова наша отговорност е да събираме разделно пластмасовите отпадъци, за да отидат за рециклиране. Рециклирани, пластмасите могат да се превърнат в дрехи, градински мебели, оборудване за детски площадки и разбира се, в нови бутилки.

15. Верен отговор: б) и в) Да, пластмасите имат много предимства, но могат да причинят вреди на природата и съответно на хората. Предметите, направени от пластмаса, не се развалят и разграждат. Много бавно те се разпадат на малки частици – микрочастици. Когато отидат на депото за отпадъци, те заемат много място. А ако стигнат до водните басейни, може да наранят животните там. Освен това морските и речните обитатели поглъщат пластмасовите микрочастици и така ги вкарват в хранителната верига, откъдето могат да достигнат и до човека.

16. Верен отговор: д) Точно така! Другите изброени продукти, както и тънките пластмасови торбички, са за еднократна употреба. Знаете ли, че повече от половината отпадъци, които най-често замърсяват плажовете и моретата в Европа, са точно тези няколко вида пластмасови продукти? Затова в Европейския съюз те се заменят с екологични или подходящи за многократна употреба. Дайте примери за екоалтернативи.

17. Верен отговор: б) Пластмасовите предмети за еднократна употреба много бързо се превръщат в отпадък и поради това може да говорим за замърсяване с пластмаса. Пластмасата навлиза в ежедневието ни преди около 50 години. Оттогава досега е произведено огромно количество пластмаса. По данни на екологични организации – колкото теглото на един милиард слона.

И макар всички да си мислим, че ако оставим една пластмасова торбичка да излети, това не е чак толкова страшно, представете си, ако го направят шест милиарда души, какъв огромен ефект би имало.

Тези предмети често приключват пътя си в моретата и океаните. Морските животните погрешка може да погълнат пластмасовите отпадъци, възприемайки ги за храна.

18. Верен отговор: б) Да, течностите от бутилките може да се излеят и да замърсят останалите рециклируеми отпадъци. Така всички отпадъци ще станат негодни за рециклиране.

19. Верен отговор: г) Точно така! Тези опаковки са направени от 70% картон и тънки слоеве пластмаса и алуминий. Различните слоеве предпазват напитките от микроби, слънчевата светлина и въздуха, които биха могли да ги развалят.

20. Верен отговор: в) Да, в магазина може да ни предложат пластмасова торбичка, която бързо ще се превърне в отпадък. Пластмасовите торбички не се разграждат. Много от тях се озовават в природата, замърсяват почвите и водите и излагат на риск животните.

21. Верен отговор: г) Да, изчислено е, че средно всеки човек в България произвежда около 400 килограма отпадъци в ежедневието си всяка година. Само 1/3 от тях се рециклират. Нека да променим това, за да помогнем на природата.

22. Верен отговор: в) Да, за да бъде здраво и устойчиво, прозоречното стъкло се обработва с химикали и допълнително се закалява (нагрява). Затова то има по-висока температура на топене и не може да се рециклира заедно със стъклените опаковки. Същото е вярно и за съдовете от огнеупорно стъкло.

23. Верен отговор: а) Да, с пестенето на хартия помагаме за опазване на горите. Представете си само, че за производството на 1 тон хартия са необходими 17 дървета. Помислете как може да използвате отново хартията, в която са били опаковани подаръци.

24. Верен отговор: б) Да, опаковките от цветните контейнери се извозват до сортиращи инсталации, където се разделят по видове – хартиени, пластмасови, метални, стъклени. А оттам се извозват до заводите за рециклиране.

25. Верен отговор: а) Точно така, цифрата показва от какъв материал са направени предметите. Това е особено важно при пластмасите, които се разпознават по-трудно. Те имат цифри от 1 до 7. Ето какво означават те:

1 – PET (полиетилен терафталат): най-често се използва за направата на бутилки за напитки и опаковки на храна; лесно се рециклира и има много заводи за рециклиране

2 – HDPE (полиетилен с висока плътност): често се използва за опаковки за почистващи препарати, шампоани, бутилки за прясно мляко; лесно се рециклира и има много заводи за рециклиране

3 – PVC (поливинилхлорид): използва се за части на коли, дограма на прозорци и др., не се използва за опаковки на храна и течности; трудно се рециклира

4 – LDPE (полиетилен с ниска плътност): използва се за пластмасови торбички и опаковки като найлоново фолио; лесно се рециклира, ако събраните материали са чисти

5 – PP (полипропилен): използва се за опаковки за еднократна употреба на храни, като тарелки и кутии; лесно се рециклира

6 – PS: кофички за кисело мляко, опаковки на електрически уреди (стиропор); трудно се рециклира

7 – Други: рамки за очила, CD/DVD, осветителни тела и др.; обикновено тези пластмаси не се рециклират

26. Верен отговор: а) Точно така! Металните опаковки може да се превърнат още в метални тръби или улуци за сградите, в стомана за строителството и дори в части за велосипед. Алуминият и стоманата могат да се рециклират безброй пъти, без да губят качествата си. Освен това спестеното електричество от рециклирането само на едно алуминиево кенче ни позволява да гледаме телевизия 3 часа.

27. Верен отговор: в) Точно така! Тъй като тази пластмаса е много здрава, тя се използва за направата на различни предмети, като играчки, огради и пейки, лейки и много други. Според някои производители предметите от такава пластмаса може да се рециклират 10 пъти, преди материалът да загуби свойствата си.

28. Верен отговор: г) Да, преди да купим нещо, по-добре първо да се запитаме „Наистина ли се нуждая от това?“, „Имам ли вече нещо такова?“, „Използвах ли докрай това, което вече имам, и наистина ли ми трябва ново?“, „Мога ли да поправя това, което имам, преди да купя ново?“. Това може да се отнася за храна, играчки, дрехи, електронни устройства и въобще за всичко.

Когато пазарувате, опитайте се да избирате неща, които могат да се ползват повторно и не са свръхопаковани. И не забравяйте – повечето опаковки стават за рециклиране. Сещате ли се за примери как да използвате отново опаковките?

29. Верен отговор: а), б), в) Точно така! Знаете ли, че всяка година за производството на пластмасови бутилки се използват хиляди тонове нефт? Освен това по-малко от половината бутилки стигат до заводите за рециклиране. Пластмасовите бутилки за минерална вода и безалкохолни напитки са предназначени за еднократна употреба. Но вие може да използвате бутилки за многократна употреба навсякъде и по всяко време. Избройте няколко причини, заради които е добре да имате такава бутилка. Например: да пия повече и по-често вода; да се опитам да намалявам пластмасовите отпадъци в ежедневието си; да спестявам пари и т.н.

Бъдете пестеливи и мислете за природата!

30. Верен отговор: в) Да, депата отделят големи количества от парниковия газ метан във въздуха, когато отпадъци, като остатъци от храна, дървесина и хартия, се разлагат. Метанът е едва 11 на сто от парниковите газове в атмосферата и остава във въздуха малко повече от десет години, но задържа 80 пъти повече топлина в сравнение с въглеродния диоксид. Според учените 25 на сто от днешното затопляне се дължи на метан, свързан с човешката дейност.

Какво е парников ефект?

Представете си парник, направен от стъкло, който се използва за отглеждане на зеленчуци или цветя. Парникът задържа слънчевата топлина, въпреки че навън времето може да е студено. Земната атмосфера действа като парник: когато светлината премине през атмосферата, част от нея се поема от земната повърхност и я затопля. Но друга част остава в атмосферата, заради някои газове. Тези задържащи слънчевата топлина газове се наричат парникови газове. Те играят ролята на одеяло, което поддържа земната повърхност топла. Това е естествен процес, който прави нашата планета подходяща за обитаване.

Но човешката дейност увеличава количеството на парниковите газове в атмосферата. Някои от тях се задържат там стотици, дори хиляди години. Тези газове прекалено затоплят атмосферата. Трябва да се стремим да ги ограничим, за да избегнем драстичните промени в климата.